80% от българите смятат, че са в добро здраве, макар всеки трети да е с високо кръвно -
80% от българите правят оценка здравния си статус като „ добър “ или „ относително добър “, но всеки трети съобщава за високо кръвно. Обезпокоителна е пасивността на огромна част от хората към профилактичните прегледи.
Това са част от изводите в Националното проучване на факторите на риска за здравето измежду популацията в България, извършено през 2020 година Обхванати са 3182 лица на възраст 20-65+ години, избрани на инцидентен принцип от 28-те области в страната. Използвано е стандартизирано самостоятелно изявление на основата на въпросници на СЗО.
Какво демонстрират данните в доклада към проучването
Всеки осми българин на възраст над 20 година има висок холестерол, а всеки пети е с гастрит или язва.
За нараснала кръвна захар съобщават 9% от изследваните, по-засегнати са дамите (10.5%) срещу 7,4% от мъжете. При тях високите равнища на кръвна захар се откриват и в по-ранна възраст.
Всеки десети българин съобщава за нараснали равнища на кръвната глюкоза в последната година преди да бъде предмет на изследването, при всеки осми те са открити преди 4-5 години, а при половината са с над 7-годишна отминалост.
С бронхиална астма е диагностициран всеки дванадесети участник в проучването (според Европейското здравно изявление – 2.2%). Най-често за такива недоволства оповестяват хората на възраст 20-44 години. При всеки седми болестта е открито в интервал от 1-2 години преди изявлението, а при повече от половината лица (57.5%) диагнозата е с отминалост над 7 години.
За съпоставяне в границите на Европейски Съюз съществуване на астма рапортуват най-често жителите на Финландия (9.4%) при средноевропейско ниво 5.7%.
Сравнително невисок е относителният дял на лицата с други болести - ревматизъм/артрит, продължителен бронхит/емфизем, сърдечна непълнота, стенокардия и прекаран инфаркт на миокарда.
В проучването са включени и въпроси, свързани с използването на лекарства. Според резултатите доминира използването на витамини и минерали (47.7%), следвана от антихипертензивни (за лекуването на сърдечносъдови болести) лекарства (42.2%), срещу кашлица (41.5%), аналгетици (против главоболие – над 1/3 от запитаните) и успокоителни (10.8%).
Проучването демонстрира ниски равнища на интерес към профилактичните прегледи. Едва 17% от мъжете са били на профилактичен обзор на простатната жлеза, освен това по-голямата част от тях са на възраст над 55 години. Близо една четвърт от запитаните настояват, че са изследвали простатата си преди една или повече години. 61% от всички интервюирани в никакъв случай не са предприемали сходна стъпка. Пасивността при мъжете се задържа до 55-тата година, след която демонстрират по-голяма интензивност.
Жените декларират по-голям интерес към профилактичните прегледи. Почти половината от интервюираните оповестяват за посещаване при акушер-гинеколог. Средно 5% измежду най-младите (до 24 г.) не са търсили или употребили сходен тип медицински услуги.
В проучвания интервал цитонамазка е взета на 35.9%, а преди една и повече години – на 50% от запитаните. 17%, от дамите сред 20-24 година в никакъв случай не са правили сходно проучване.
Според отчета мамолог са посетили 29% от интервюираните дами. Преди 1 до 3 години подобен експерт е потърсила всяка пета, а преди повече от 3 години – съвсем всяка четвърта жена. Над 1/4 (26.4%), най-вече по-младите дами на възраст от 20 до 34 години, рапортуват, че в никакъв случай не са се съветвали с мамолог.
23.1% от интервюираните, като измежду тях доминират мъжете от по-младите възрастови групи, декларират, че не са се обърнали нито един път към общопрактикуващ доктор или експерт през проучвания интервал.
Вероятните аргументи за сходно държание са занижена грижа за персоналното здраве, конкуриращи се персонални и/или професионални цели, съмнение в системата, негативно отношение към профилактиката, бариери във връзка с достъпа до здравни услуги (липса на време, географска раздалеченост, финансови съображения и т.н.), а съответно за изследваната 2020 година – и наложените с оглед пандемичната конюнктура ограничения, затрудняващи естествената амбулаторна активност.
През оценения интервал, обхващащ 12-те месеца преди изявлението (2019 г.), 13.9% от интервюираните оповестяват, че са били приети в болница, като всеки осми – от 1 до 2 пъти, а 1.4% - 3 и повече пъти. Честотата на хоспитализациите е според от възрастта на изследваните лица, нараствайки редом.
Отсъствие от работа или некадърност да извършват ежедневните си отговорности по медицински аргументи в годината директно преди изявлението заявяват 1/3 от анкетираните (36.1% дами и 29.2% мъже). До 10 дни не е бил в кондиция да прави служебните си задължения всеки пети интервюиран, от 11 до 20 дни – 6%, а над 20 дни – 5%.
Това е третото национално изследване на факторите на риска за здравето в България в границите на Националната стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания, след извършените през 2007 година и 2014 година, и е оповестено в особено издание на Българско списание за публично здраве на НЦОЗА.
Това са част от изводите в Националното проучване на факторите на риска за здравето измежду популацията в България, извършено през 2020 година Обхванати са 3182 лица на възраст 20-65+ години, избрани на инцидентен принцип от 28-те области в страната. Използвано е стандартизирано самостоятелно изявление на основата на въпросници на СЗО.
Какво демонстрират данните в доклада към проучването
Всеки осми българин на възраст над 20 година има висок холестерол, а всеки пети е с гастрит или язва.
За нараснала кръвна захар съобщават 9% от изследваните, по-засегнати са дамите (10.5%) срещу 7,4% от мъжете. При тях високите равнища на кръвна захар се откриват и в по-ранна възраст.
Всеки десети българин съобщава за нараснали равнища на кръвната глюкоза в последната година преди да бъде предмет на изследването, при всеки осми те са открити преди 4-5 години, а при половината са с над 7-годишна отминалост.
С бронхиална астма е диагностициран всеки дванадесети участник в проучването (според Европейското здравно изявление – 2.2%). Най-често за такива недоволства оповестяват хората на възраст 20-44 години. При всеки седми болестта е открито в интервал от 1-2 години преди изявлението, а при повече от половината лица (57.5%) диагнозата е с отминалост над 7 години.
За съпоставяне в границите на Европейски Съюз съществуване на астма рапортуват най-често жителите на Финландия (9.4%) при средноевропейско ниво 5.7%.
Сравнително невисок е относителният дял на лицата с други болести - ревматизъм/артрит, продължителен бронхит/емфизем, сърдечна непълнота, стенокардия и прекаран инфаркт на миокарда.
В проучването са включени и въпроси, свързани с използването на лекарства. Според резултатите доминира използването на витамини и минерали (47.7%), следвана от антихипертензивни (за лекуването на сърдечносъдови болести) лекарства (42.2%), срещу кашлица (41.5%), аналгетици (против главоболие – над 1/3 от запитаните) и успокоителни (10.8%).
Проучването демонстрира ниски равнища на интерес към профилактичните прегледи. Едва 17% от мъжете са били на профилактичен обзор на простатната жлеза, освен това по-голямата част от тях са на възраст над 55 години. Близо една четвърт от запитаните настояват, че са изследвали простатата си преди една или повече години. 61% от всички интервюирани в никакъв случай не са предприемали сходна стъпка. Пасивността при мъжете се задържа до 55-тата година, след която демонстрират по-голяма интензивност.
Жените декларират по-голям интерес към профилактичните прегледи. Почти половината от интервюираните оповестяват за посещаване при акушер-гинеколог. Средно 5% измежду най-младите (до 24 г.) не са търсили или употребили сходен тип медицински услуги.
В проучвания интервал цитонамазка е взета на 35.9%, а преди една и повече години – на 50% от запитаните. 17%, от дамите сред 20-24 година в никакъв случай не са правили сходно проучване.
Според отчета мамолог са посетили 29% от интервюираните дами. Преди 1 до 3 години подобен експерт е потърсила всяка пета, а преди повече от 3 години – съвсем всяка четвърта жена. Над 1/4 (26.4%), най-вече по-младите дами на възраст от 20 до 34 години, рапортуват, че в никакъв случай не са се съветвали с мамолог.
23.1% от интервюираните, като измежду тях доминират мъжете от по-младите възрастови групи, декларират, че не са се обърнали нито един път към общопрактикуващ доктор или експерт през проучвания интервал.
Вероятните аргументи за сходно държание са занижена грижа за персоналното здраве, конкуриращи се персонални и/или професионални цели, съмнение в системата, негативно отношение към профилактиката, бариери във връзка с достъпа до здравни услуги (липса на време, географска раздалеченост, финансови съображения и т.н.), а съответно за изследваната 2020 година – и наложените с оглед пандемичната конюнктура ограничения, затрудняващи естествената амбулаторна активност.
През оценения интервал, обхващащ 12-те месеца преди изявлението (2019 г.), 13.9% от интервюираните оповестяват, че са били приети в болница, като всеки осми – от 1 до 2 пъти, а 1.4% - 3 и повече пъти. Честотата на хоспитализациите е според от възрастта на изследваните лица, нараствайки редом.
Отсъствие от работа или некадърност да извършват ежедневните си отговорности по медицински аргументи в годината директно преди изявлението заявяват 1/3 от анкетираните (36.1% дами и 29.2% мъже). До 10 дни не е бил в кондиция да прави служебните си задължения всеки пети интервюиран, от 11 до 20 дни – 6%, а над 20 дни – 5%.
Това е третото национално изследване на факторите на риска за здравето в България в границите на Националната стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания, след извършените през 2007 година и 2014 година, и е оповестено в особено издание на Българско списание за публично здраве на НЦОЗА.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ